Kerry Egan, On Living
More you might like
Anonymous asked:
Whats your favorite tree?
die-rosastrasse answered:
The ones with eyes on them
This is what I want to become after I die. I want to see the forest.
there is no way to hate myself into becoming a person i like.
there is no way to shame myself into a better life.
i can’t motivate myself to heal in the same ways i encouraged my own destruction.
being aware that your behavior is shaped by childhood experiences is so cringe every time i notice it im like ooo look at her can't even get over what someone told him when she was 7. grow up
another cool bug on this site is when youre on mobile and suddenly the ads will just move and cover the post youre reading
im so sorry ill make it up to you
enjoy the WOOLLY CHAFER BEETLE
He is allowed to move to cover the post I'm reading.
изобщо смъртта е нещо толкова необятно, едновременно неизбежно. понякога е тиха и настъпва като сетен дъх, очаквана, има някакво спокойствие в този момент; друг път идва възможно най-неочаквано и светът ти се струва все едно е сринат за секунди; но истината е, че ти си този, който се срива; и после някак пак се крепиш, редиш, нареждаш, събираш парченцата, пръснати стократно навсякъде; ти си просто навсякъде; когато имаш някой, когато имаш приятели, всичката мъка се осмисля, защото знаеш, че ще мине и ще дойдат по-добри времена които да ги споделиш с обичаните най-много от теб хора; не искам да вярвам и да живея в свят, където всеки е сам за себе си и всички да се оправят; в обединението ни е самият смисъл, свързването и после отдалечаването, дали по естествен път или защото смъртта ни раздели.
иска ми се да ми се налагаше да се срещам по-рядко със смъртта, но един по един те си отиваха.
много мъчно :(